Колко малко знаем за различните кръвни групи

Когато родителите ме информираха, че кръвната ми група е A+, усетих странно чувство на гордост. Мислех си, че след като А+ е най-добрата оценка в училище, значи A+ е най-добрата кръвна група – биологична марка за отличие, пише Карл Цимер в Mosaic.

Не ми отне много време да разпозная колко глупаво е това чувство. Но не научих много повече за това какво всъщност означава да имаш кръвна група А+. Когато пораснах, всичко, което знаех, беше, че ако вляза в болница и имам нужда от кръв, лекарите ще трябва да се уверят, че ме преливат подходящата.

И все пак оставаха много въпроси. Откъде идват различните кръвни групи и каква е функцията им? За да получа някои отговори, се обърнах към експертите – хематолози, генетици, еволюционни биолози, вирусолози и диетолози.

През 1900 г. австрийският лекар Карл Ландщайнер открива за първи път кръвните групи, за което печели Нобеловата награда през 1930 г. Оттогава учените разработват все по-мощни инструменти за изследване на биологията на кръвните групи. Те са открили редица интригуващи неща за тях - например дълбокото им родословие и начина, по който влияят върху здравето ни. И въпреки всичко установих, че в много отношения кръвните групи си остават мистериозни. Учените все още търсят обяснение за самото им съществуване.

„Не е ли удивително? Почти сто години след присъждането на Нобелова награда за това откритие, ние все още не знаем за какво служат.“, казва Ажит Варки, биолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. 

Знам, че съм група А, благодарение на едно от най-големите открития в историята на медицината. Днес лекарите спасяват животи чрез кръвопреливане. Но през по-голямата част от историята идеята за вливане на кръв от един човек на друг е звучала налудничаво.

Ренесансовите лекари размишлявали какво може да се случи, ако влеят кръв във вените на пациентите си. Някои смятали, че това ще лекува всички болести, дори и психичните. И накрая, през 1600 г., няколко лекари изпитват тази идея – върху хора – с катастрофални резултати.

Един френски лекар инжектира на психично болен пациент телешка кръв. Човекът започва да се поти, да повръща и да уринира с цвят на сажди. При следващото преливане той умира.  

Такива трагични случаи дават на кръвопреливането лоша репутация за следващите 150 години. Дори през XIX век само няколко лекари се осмелявали да пробват процедурата. Един от тях бил британския лекар Джеймс Блъндел. Подобно на други лекари от неговата епоха, той виждал как много негови пациентки умират от загуба на кръв по време на раждане. След смъртта на един пациентка през 1817 г. той заявява: „Не можех да отхвърля предположението, че пациентката щеше твърде вероятно да бъде спасена чрез трансфузия.“

Човешките пациенти трябва да получават само човешка кръв, решава той. Но никой дотогава не е опитвал да извърши такова преливане. Блъндел разработил система от фунии, спринцовки и епруветки, които могат да пренасочат кръвта от донора към болния пациент.

След като изпробвал апарата върху кучета, Блъндел бил извикан при човек, който кървял до смърт. „Самото преливане можеше да му даде шанс за живот“, пише той.

Няколко донора осигуряват 400 грама кръв, която Блъндел инжектира на мъжа. След процедурата пациентът съобщава, че се „по-малко слаб“, но два дни по-късно умира. И все пак, опитът убеждава Блъндел, че кръвопреливането би било от огромна ползва за човечеството и той продължава да прелива кръв на отчаяни пациенти през следващите години. Извършил е общо десет кръвопреливания. Само четирима оцелели.

Блъндел правилно е бил убеден, че хората трябва да получават само човешка кръв. Но нямало как да знае друг решаващ факт: че хората могат да получават кръв само от определени хора. Вероятно незнанието на този прост факт е довело до смъртта на повечето му пациенти.

Това, което прави смъртта им още по-трагична, е, че само няколко десетилетия по-късно кръвните групи са открити в резултат от една доста проста процедура.

Пълният текст можете да прочете в Обекти.бг.